English version

Занзибар

Екзотични пътешествия

  • "Jambo" Занзибар

    12.10.2021, 27.11.2021 От СОФИЯ и ВАРНА. * На суахили "Jambo" се използва за "Здравей"!

    Цени от: 1421 евро/2779 лв.

  • Коледа в Занзибар

    17.12.2021 От СОФИЯ. С водач от България

    Цени от: 1999 евро/3910 лв.

  • Почивка в Занзибар

    Индивидуално пътуване. Всеки ден през месеците септември - ноември 2021 г.

    Цени от: 1308 евро/2559 лв.

Занзибар – полезна информация

Екзотичният остров Занзибар, който тази зима се превърна в абсолютен хит за туристите от цял свят, както и за българите, е част от Република Танзания, намира се в западната част на Индийския океан и има статут на полуавтономна област. Заема площ от 2654 кв.километра и по-голямата част от архипелага Занзибар, включвайки два основни острова – Пемба и Угунджа. С континенталната част на страната и столицата на Танзания Дар ес Салаам има директна връзка по въздух и вода.

Климатът

на острова е тропически, като се обособяват сухи и влажни сезони в зависимост от дъждовете, които падат на острова. Сухи сезони са от юни до октомври и от края на декември до първата половина на март. През април и май е сезонът на „дългите дъждове”, а от ноември до края на декември – сезонът на „късите дъждове”.Обикновено през април – май, когато вали много, голяма част от хотелите затварят. Обичайно температурата на въздуха през март достига до 32 градуса, на морската вода – 27-28 градуса. Слънцето е много силно, особено по обяд, и затова се препоръчва използването на слънцезащитни кремове с фактор 50, а плажът е най-подходящ от 08.00 докъм 11.00 и след обяд от 16.00 до 18.00. Денонощието в Занзибар е разделено поравно – 12 часа ден и 12 часа нощ заради близостта на острова до Екватора. Изгревът и залезът са по едно и също време през цялата година.

Природата

на Занзибар е повече от щедра и това е първото, което грабва окото на любителите на екзотични пътешествия. Морската вода – изумрудена, кристално чиста, идеална за гмуркане. Плажовете – безкрайни, с пясък, бял като брашно, сякаш извадени от рекламен постер, чудесни за сутрешни и вечерни разходки. Характерни за плажната ивица са силно отчетливите приливи и отливи и както на плажа, така и в повечето хотели има прогнозно „разписание” на тези движения напред - назад на морската вода. При отлив тя може да се дръпне на километър и повече навътре в океана, но при прилив се връща бързо към брега и трябва много да се внимава, особено когато се разхождате из оголеното морско дъно без умението да плувате или сте с малки деца. Въобще повече внимание за дълбочината на водата! А за тази разходка е добре да имате водни обувки заради камъните, водораслите и морските таралежи, досегът с които не е съвсем здравословен. Все пак една утешителна констатация – акули няма! Или поне не се съобщава за тях. По Нунгви пешком може да се отиде до едноименното рибарско селище, до морския фар и дори до другия привлекателен плаж Кендва. Фактически главният плаж започва от нашия хотел и продължава на запад до Кендва. Както на всеки плаж по света, не липсва и комерсиалният елемент – сергиите със сувенири, край които се предлагат и по два шезлонга с чадър на цена 10 000 шилинга (около 4,3 щатски долара комплекта).

Горите са още едно от богатствата на острова. Вечнозелени, с разнообразна и сравнително непозната за българите растителност, дом на ендемични животни начело с редкия и за съжаление постепенно изчезващ вид на червените маймуни колобус и гигантските костенурки, заселени преди 100 години от Сейшелските острови. Има ги само тук, на Сейшелите и на Галапагоските острови в Тихия океан. Като неизменна част от природния пейзаж на Занзибар са и вездесъщите комари. За опасност от малария на острова не се съобщава, както и за жълта треска, характерна за континенталната част на Танзания. Но комарите си ги има и се препоръчва да се вземат мерки както в хотелските стаи, така и навън: с електрически уреди с хапчета или течност, които се включват в контакта, с надеждни репеленти от вида Autan Tropical и въобще спрейове и мазила, които биха помогнали в битката с тези насекоми.

Най-голямото природно богатство на Занзибар без съмнение са различните видове подправки, които винаги са били притегателна сила за чуждоземците, стъпили през различни времена на тази земя. Неслучайно наричат Занзибар Островът на подправките, сред които най-разпространени са канелата, карамфилът, ванилията, джинджифилът, куркумата, кърито, шафранът, индийското орехче,черният пипер и др. Много от тях съставляват основния елемент във вкуса на местната кухня.

Часови пояс

Занзибар е с 1 час напред спрямо България.

Населението

на острова възлиза на около милион и триста хиляди души. Почти 95% от тях са мюсюлмани, останалите - християни и хиндуисти. В Занзибар съществува абсолютна религиозна толерантност и уважение към „друговерците”. Когато посетим Стоун таун, ще видим освен основните религиозни храмове – джамиите Малинди и Ага хан, също и англиканската църква, католическата катедрала. Има обаче явен консерватизъм по отношение на облеклото на обществени места (извън хотелите и плажовете), т.е. препоръчва се жените да носят примерно в селищата панталони или поли до под коленете, в никакъв слручай да не се разхождат по бански или друго провокативно облекло, а мъжете да са облечени с тениски, ризи или подобни. Въпреки че това райско кътче сред Индийския океан предразполага към повече романтика, не е прието на обществените места да се раздават целувки и прегръдки, те са предназначени за спалнята. Според мюсюлманския обичай местните мъже може да имат и до 4 жени, стига да могат да ги издържат. И понеже отварям думата за занзибарските мъже, и тук, както например в Гамбия, те са обект на голям интерес от европейките над 40-годишна възраст, които,подобно на силния пол в Тайланд, очертават Занзибар и като дестинация за секс туризъм.

Хората в Занзибар принципно са дружелюбни към чужденците, въпреки че живеят много бедно: повечето им домове нямат ток, вода, осветление, някъде се тъпчат по десетина души на едно място. Получават мизерни заплати, средната в града върви около 100 долара, може да видим и как жени събират водорасли от плажа, за да ги продават на козметичните фабрики. Иначе по селата хората се занимават със земеделие и риболов. Не бива да се сърдим и на местните момчета, които вероятно ще ни преследват настойчиво по плажа, за да ни предлагат сувенири, екскурзии или разни забавления – и те трябва да се хранят. Впрочем, извън курортната зона ни очаква да видим страхотна мизерия, истински културен шок. Така е на много екзотични места по света. Но тук хората са свикнали с тези неудобства, приели са да живеят Hakuna Matata, което на местния език суахили означава „Нямаш грижа”. Този лаф, заедно с Jambo (”Здравей”) е най-разпространеният на острова. Води началото си от световноизвестния анимационен филм „Цар лъв”, в който песента „Hakuna Matata” се изпълнява от голямата британска поп звезда Елтън Джон.

И в Стоун таун, и на плажа често се срещат тъмнокожи мъже, облечени в специфична за региона носия, нещо като голямо цветно наметало. Обикновено те се свързват с една от типичните етнически общности в Танзания – масаите. Едно от 120-те племена в тази африканска страна, което живее по свои закони, правила и традиции, останали от далечни времена. Живеят просто, в пълна хармония с природата, в малки села с по няколко колиби.Те са пастири, занимават се основно с отглеждане на едър рогат добитък, с което е свързан и обичаят им да консумират сурово краве мляко и да пият от кръвта на животното, за да им дава сила. Жените им нямат никакви права освен задължението да се грижат за домакинството и децата. Развитието на туризма е дало възможност на масаите да произвеждат и продават бижута от естествени материали. Самите те носят огромни гердани, обеци, гривни и пр. По начало са слаби, стройни, високи мъже и може да ги видим на много от картините, които рисуват местни художници и са част от сувенирите, купувани от чуждестранните туристи.

Добре е да се знаят и още някои културни особености на острова. Не е прието да се яде или ръкува с лявата ръка, според културните традиции тя се смята за нечиста и обикновено се държи прибрана до тялото. Не е прието в ресторантите да се помирисва храната – това е знак, че или е развалена, или нещо в нея не е наред и това би обидило домакините и най-вече готвача. Местните хора са консервативни и по отношение на снимането им. Прието е да се поиска разрешение от тях за това – почти винаги се получава, но такъв е редът на острова. Казват, че някои от етническите общности в Танзания възприемат светкавицата от фотоапарата... като начин да се краде душата им.

Официален език

на занзибарците е суахили, но почти навсякъде се използва и английски. Суахили се говори не само в Занзибар и респективно в Танзания, но и в други страни като Конго, Кения, Уганда. В превод суахили означава „крайбрежие”.

Електрическото напрежение

е 220/240 V/50 Hz, принципно както у нас, но щепселите са с по три обли или три плоски щифта, затова е по-добре да се използва адаптер.

Питейната вода

се препоръчва да е само бутилирана, включително и за миене на зъбите.

Транспорт

Движението на острова е вляво! От обществения транспорт за близки разстояния с най-голяма популярност се ползват маршрутките „дала дала” (автомобил с каросерия), за по-далечни междуселищни разстояния – автобуси, наречени мабаси. Първоначалната такса на такситата е 5000 танзанийски шилинга, толкова е и цената на километър, но по принцип е обичайно да се пазарите с шофьора.

Националната валута

е танзанийският шилинг (TZS). Разпространени са купюри от 500, 1000, 2000, 5000 и 10 000 TZS, в емисии от 2011 г. Официалният курс за 1 щатски долар е около 2319 - 2320 TZS. От чуждите валути щатският долар е най-популярен в Занзибар и също се използва като разплащателно средство, макар и не навсякъде, като се препоръчва да разполагате с достатъчно пари в брой и то на дребно, особено при шопинг на пазарите, в магазините за сувенири или по време на екскурзиите. Но задължително купюрите не трябва да са от емисии 2009 година или по-рано. Като най-изгоден се сочи курсът на летището. В местните чейнч бюра естествено ще е малко „трънски”. Банкоматите на острова са малко и почти никога не работят. Вносът на долари или каквато и да е чужда валута се декларира, а не се допуска износ на местна валута и предмети от защитени животни. Разплащане с кредитни карти обикновено се практикува в хотелите, в някои ресторанти и магазини, и за предпочитане с Visa. Но трябва да се иска информация каква комисиона се удържа – има варианти дори за от 5 до 9%!

Комуникации

Телефонният код за Занзибар е +225. С Wi Fi няма проблеми – в повечето хотели, на летището и в центъра на Стоун таун е безплатен, като в града има няколко Wi Fi точки. Безплатен безжичен интернет има и в някои барове и ресторанти на плажа, но само срещу консумация. Трети вариант е ползване на интернет от няколко оператора чрез SIM-карти, които се продават срещу представяне на паспорт. Те имали отлично 3G покритие на целия остров, дори и 4G в Стоун таун. За SIM-карта с покритие 3G от основния мобилен оператор Zantel за 100 минути национални разговори цената е около 10 щатски долара за 7 дни. Казват, че с местната SIM-карта се получава качествен интернет и на плажа, и в хотелските стаи, и по време на екскурзиите.

Държавно управление

Занзибар като автономна територия на Танзания се ръководи от президент, който в същото време е вицепрезидент на континенталната държава Танзания. Той е и председател на Революционното правителство на Занзибар и на Консултативния съвет на Занзибар. Отделно функционира местен парламент (Камара на представителите) с 85 членове, избирани на общи преки избори. На острова са обособени и 5 административни териториални региона.

Столица

е Занзибар сити, чиято стара част – Стоун таун (Каменният град), е включена в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Местното название на града на езика суахили е Мджи Мконгуе. Неговата история отразява развитието на острова през различните епохи на човешката цивилизация. Първите известни обитатели на Занзибар били африканци, говорещи езика банту, от племена като Хадиму и Тумбату. Според местни легенди тук попаднали персийски моряци, които се отбили на острова по пътя им по море, но останали тук завинаги. През 1498 година, по време на експедицията му край източните брегове на Африка, португалският мореплавател Вашку да Гама пристига в Занзибар и още тогава открива уникалната възможност за експорт на подправки и плодове от острова за Европа. През втората половина на XVI век португалците завладяват Занзибар и през цялото време на присъствието си на острова експлоатират богатствата му, както се казва, до дупка.

През 1698 година, два века след дебаркирането на Вашку да Гама, Занзибар попада под арабско влияние – под контрола на Оманския султанат. Тогава Занзибар се превръща в най-големия пазар на роби в Индийския океан. Почти 95% от робите заминавали за Индия, която била основен клиент на този осъден от историята бизнес. Когато посетим англиканската църква в Стоун таун, ще видим в двора й известния Монумент на робите, пресъздаващ със средствата на изкуството епизод от тази мрачна епоха.

През 30-те години на XIX век започва строителство на първите каменни домове в днешния Стоун таун. През 1840 година тогавашния султан Саид бин Султан премества столицата на Оман от днешната Маскат в Занзибар и оттогава градът става процъфтяващ център на търговията с роби и подправки. Това е и времето, когато се появяват и първите имигрантски общности от Оман, Персия и Индия. През този период султанатът поддържа и добри отношения с Великобритания. Тук през 1866 година се подготвял за своето трето пътешествие из вътрешността на Източна Африка известният по онова време британски пътешественик Дейвид Ливингстън – откривателят на един от трите най-големи водопада в света – водопада Виктория.

През 1890 година Занзибар става британски протекторат. Шест години по-късно внезапен бунт на местното население срещу британското управление води до избухването на Англо-занзибарската война, останала като... най-кратката война в историята на човечеството. Само след 45 минути военноморски обстрел, султанът Халид бин Баргаш вдига белия байрак и се предава. Британското управление обаче довежда до важно събитие в историята на острова – през 1897 година търговията с роби вече е забранена!

За да не навлизаме повече в дебрите на историята, ще отбележим само, че след т.нар. Занзибарска революция през 1964 година двете бивши колониални територии – Занзибар и Танганайка, се обединяват, формирайки Обединената република Танзания. Тогава Занзибар получава статута си на полуавтономна област, а в Каменния град се помещава неговото правителство.

Както ще видим по време на обиколката ни из града, архитектурата му, която датира предимно от XIX век, представлява пъстра смесица от културите на различните народи, които са го населявали през вековете: местната суахили,мавританска, персийска, арабска, индийска, европейска. Това е и причината през 2000-та година Каменният град да бъде приет под закрилата на ЮНЕСКО. Основната част от града е лабиринт от тесни улички, които се провират край къщи, магазини, базари, религиозни храмове.Там автомобили няма как да се движат, тук е царството на мотопедите и велосипедите. Името на града идва от кораловия камък, който най-често е използван за строителен материал. Традиционните сгради, наричани бараза, се отличават с дългия бордюр, издигнат около стената им, който ги предпазва при наводнение на улиците след силни дъждове или може да се използва като има желаещи да седнат на него и да си побъбрят. Характерна черта на сградите в Каменния град са дървените тераси и особено дърворезбованите врати. Част от тях са по индийски тертип (с кръгъл връх), други по омански (с правоъгълен връх). Най-често резбите са цитати от Корана или флорални орнаменти, типични за ислямското изкуство.

Каменният град съхранява и голямо културно-историческо наследство. Сред забележителностите на занзибарската столица се открояват Старата арабска крепост(форта) от XVII век, изграден за отбрана от нападения по море, Двореца на султана, построен през XIX век, превърнат в музей на 3 етажа – единият посветен на султана Халифа бин Харуф, управлявал цели 49 години, а друг на една млада жена, 36-то дете на султана на Оман Саид бин Султан, приела християнството заради любовта си към търговец от Германия. И още: Къщата на чудесата – първата с електричество на острова, Стария диспансер (Диспансер Итнашири) - първата благотворителна болница за бедните, Англиканската църква, Католическата катедрала Св.Йосиф, Ага хан джамия – най-големият ислямски храм в града, Персийските бани Хамамни, построени по проект на персийски архитекти, Къщата на Дейвид Ливингстън, родният дом на Фреди Меркюри – незабравимият фронтмен на Куин, чието истинско име е Фарук Булсара, градините Фородани – паркът, който вечер събира близки и приятели за разходка на чист въздух, Къщата на Типу Тип – най-големият търговец на роби и слонова кост в Източна Африка, чието истинско име е достойно за... Гинес: Хамад бин Мохамед бин Джума бин Реджеб бин Мохамед бин Саид ал Мургаби! Да не забравя и Дараджани – главният пазар в Каменния град, построен през 1904 година. Типичен африкански пазар- много шарен на цветове, на който се продава всичко: от екзотични плодове до подправки, от дрехи до различни сувенири.

Кухнята

в Занзибар е също смесица от влиянието на различните култури на острова. Основно се консумира риба и морски продукти: калмари, скариди, октоподи, от месата – пилешко и телешко, в ресторантите много често се предлагат гарнитури от ориз, фасул, зеленчуци и пържени картофи. Занзибарската кухня естествено ползва и голям набор от подправки, както и кокосово мляко. По-популярни ястия от местната кухня са например пържените банани, супата уроджо, приготвена с брашно от леща, мишкаки – шишчета с подправки и сос, угали – пюре от царевично брашно, чапата – вид индийски хляб и др. В хотелите кухнята е адаптирана към вкуса на европейците. В ресторантите занзибарските манджи, включително рибите и морските дарове, се предлагат пресни, без предварителна заготовка, затова се приготвят бавно и се чака повече. Но си струва, когато е вкусно

Ето и някои ориентировъчни цени за хапване в ресторантите извън хотела: риба на скара с гарнитура – 10 000 шилинга, лобстер на грил с гарнитура – 25 000 шилинга, калмари или октопод на грил с гарнитура – 14 000 шилинга, кралски скариди (4 броя) на грил с гарнитура – 15 000 шилинга, пилешка супа – 5000 шилинга, пица асорти – 16 000 шилинга, бутилка вода 1 л – 1000 шилинга и т.н. Има и ресторанти с чуждестранна кухня, като най-популярни са италианските, където се предлагат типични ястия от Апенините: пица, паста, равиоли, лазаня, прошуто и пр. Примерно пица асорти върви за 8 долара, лазаня – за 12 долара, пиле с къри – за 11 долара и др. Един обяд на човек излиза около 15 -20 долара в приличен ресторант. В селището Нунгви има пазар на плодове, като например ананас може да се купи между 2500 – 3000 шилинга, банани и маракуя вървят по 3000 шилинга за килограм, приблизително толкова струва и мангото, макар че зависи от теглото му. Посещавайки селището Нунгви ще се види реалния свят на занзибарците, не особено лицеприятен поради голямата мизерия, но и как се приготвя тяхната улична храна. Казват, че е вкусна, стига да не обръщаш внимание на хигиенните условия.

Алкохол се сервира и в хотелите, и в повечето ресторанти, но да се пазарува от магазин може само в специализираните за тази цел търговски обекти. Поради мюсюлманската религия алкохолът не се приема радушно на обществените места. В ресторантите, за да си поръчаш алкохол, трябва да се консултираш със сервитьора, защото ако собственикът е мюсюлманин, за вино или нещо твърдо забрави. Чаша вино може да струва около 6000 шилинга, като виното в 95 % е от Южна Африка. Сред най-известните марки бира в Занзибар са Серенгети, Сафари и Килиманджаро, които в бутилка от 0,5 л вървят на цени от 3000 до 5000 шилинга и повече. Литър и половина вода в бутилка – около 1000 TZS . Кока кола, фанта, спрайт (0,5 л)– също за 1000 шилинга. Фрешовете от 0,5 л в ресторантите се предлагат за 5000 шилинга.Цигари 20 къса – около 2 долара. Цените са ориентировъчни, има и по-скъпи храни и напитки от изброените. Така или иначе стандартът в Занзибар е много приемлив за европееца, а и за българите, решили да се отдадат тук на почивка.

Шопингът

в Занзибар основно е съсредоточен към местата със сувенири. Какво по-интересно може да се купи на острова? Магнитите вървят за около 2,5 долар, картини с местни сюжети – за 15 - 20 долара. Подправки, ювелирни изделия от полускъпоценни камъни от подножието на Килиманджаро в Танзания, дървени сувенири (статуетки, посуда, африкански маски), чай, текстил – тениски с надпис Hakuna Matata (за около 10 долара), масажни масла, сапуни с подправки, кафе на зърна от склоновете на Килиманджаро (1 кг се продава за около 20 000 шилинга) и др. По отношение качеството на сувенирите се препоръчват два специализирани магазина в Стоун таун: Memories of Zanzibar и Zanzibar Gallery, където може да се плаща с кредитна карта. В селото Нунгви, на плажа, а и по сергиите на местата, където се провеждат екскурзиите, цените са по-атрактивни, но за сметка на качеството. Основно правило обаче по време на шопинга е: Пазарете се за цените!

Мерки за безопасност

Както навсякъде по света. Пари, ценности и важни документи съхранявайте в хотелския сейф. На разходка, на екскурзия, на ресторант или бар не носете голямо количество пари. Задължително носете в себе си по едно копие от паспорта си. Друго ще трябва за ПСР теста. Да се избягва пътуване нощно време. Помнете, че движението е вляво, така че се оглеждайте при пресичане на улиците с оглед тукашните правила. Нивото на здравеопазване е ниско, затова си носете необходимите лекарства откъщи. Хигиенните навици от пандемията остават в пълна сила.