Боженци
Село Боженци се намира в средна Стара планина, на изток от Габрово, непосредстветно след Шипченския проход. Боженци се слави с приятния полъх на Балкана, с прохладно лято и хубава зима. И не случайно българинът е построил на това парче земя едно от най-българските и най-цветущи някога селища.
Разстоянието от София е 201 км, от Варна - 255 км, от Пловдив - 116 км, от Бургас - 207 км.
Самобитният архитектурен и исторически резерват с. Боженци отстои на 15 км източно от Габрово. Преданието за неговото основаване ни води векове назад... Второто българско царство изживява последните си дни. Оцелелите жители от столицата "Царевград Търнов" търсят спасение във верния закрилник на народа при беди и тегла - Балкана. От пожара на разрухата, повела децата си, бяга и вдовицата баба Божана. Първоначално тя се установява в местността "Шумата", между сегашните села Раданица и Боженци, а по-късно, привлечена от бистроструйните води на планинските потоци, се премества на мястото, където е днешният архитектурен и исторически резерват Боженци. Тук тя поставя началото на селото и му дава името си - Боженци.
През втората половина на XVIII век в страната настъпва бърз икономически подем. Предприемчивите жители на с. Боженци закупуват и складират вълна, кожи и най-различни суровини за работилниците в Габрово, Трявна, Карлово и други близки селища.
Стопанският възход допринася за разрастването на Боженци. От 24 къщи през средата на XVIII век в навечерието на Освобождението то има вече 120 къщи. Тридесет и два дюкяна бележат оживените търговски връзки със страната и чужбина.
Променя се и битът на хората. Една след друга от хубави по-хубави израстват къщите в Боженци, удобни, просторни, двукатни и трикатни, с красиви еркери и широкополи покриви. Дървени первази украсяват ъглите на стените и опасват околовръст прозорците и вратите. Боженският майстор-строител е изполвал раздвижения терен. Силно подчертани откъм стръмните улички, къщите като че ли изникват от стръмнината. Големи двукрили порти допълват архитектурния ансамбъл на боженската къща и пристройките.
След Освобождението изделията на фабричната промишленост изместват местните занаятчийски стоки. Един след друг се затварят кепенците на дюкяните и работилниците. Секват ковашките мехове, загасват оджаците, замира звънът на чуковете и наковалните. Боженци запустява. Много боженчани се прощават с родния си край и потърсват поминък из цялата страна. Остава само името и някогашната слава на село Боженци.
През 1962 г. започва реставрирането на ценни архитектурни сгради и цялостно възстановяване на селото.
През 1964 г. село Боженци е обявено за архитектурен резерват от Възраждането. Самобитният стил на постройките, наличието на много старинни сгради правят от Боженци ценен архитектурен паметник, обект на масов вътрешен и международен туризъм. То представлява голям интерес и за дейците на нуката и изкуството, за почитателите на българският бит и възрожденска култура.
Тишина, красота и вдъхновение, кът, в който оживява миналото - така може да се опише село Боженци - този архитектурен и исторически резерват от времето на Българското възраждане.
